Болгарская газета «Земя»

Не мисля, че ще бъдете послушни войници на НАТО

Момчил Инджов

Виктор Шарапов, последният посланик на СССР в София, пристигна в България  в качеството си на зам.-председател на Общоруския съюз на приятелите на България.

В четвъртък вечерая в негова чест даде шефът на «Евромедия» Дмитър Иванов. Сред гоститете на събитието бяха бивши посланици и министри - Белчо Белчев, Румен Сербезов, Георги Панков, Младен Червеняков, журналисти - Павел Писарев, Стефан Тихчев, Ненчо Хранов, главният редактор на в. «Земя» Коста Андреев, някогашният директор на БТА Боян

- Г-н Шарапов, каква е целта на визитата ви?

- Група от Общоруския съюз на приятелите на България идваме тук за подготовка на тьржествата за 125 г. от освобождението на Пле-вен. Поканени сме от кмета Найден Зеленогорски. За нас това е наистина голям празник. 125 години са много за човешкия живот, но онези събития са живи в съ-рцата на българи и руснаци. Искахме да донесем в България следното послание:

„Помним прадедите си, кои-то се сражаваха за Освобождението ви. И лодвигьт им радва нашите сърца, за-щото това бе справедлива война. И сме благодарни на българите, че също помнят това и пазят паметниците на нашите воини."

- След приключването на мандата ви през 1992 г. често идвате в България? Какви впечатления има-те?

- Някои промени са оче-видни, най-вече демокра-тичните, развитието на па-зара. Но за много хора това е тежко. Същото важи и за Ру-сия - една трета от хората живеят под Прага на бед-ността. За тях никога не е имало промяна. Ще бъдем изцяло доволни, когато минем тази черта.

- Ще се отрази ли според вас на двустранните отношения поканата към България за влизане в НАТО?

- Мисля, че и в България отношението към този въ-прос е различно. Някой се радва, друг протестира. Личното ми мнение е, че част от руската обществе-ност не приветства факта, че именно България тръгва кьм НАТО. Не става дума за По-лша или Унгария например, а именно за вас. Причината са старите връзки още от на-чалото на първото хилядо-летие. У нас има и неразби-ране кьм разширяването на става въпрос за борбата с международния тероризъм. И аз не мисля, че като член-ка България ще прави какво-то и кажат, а ще има свое мнение. И новоприетите държави няма да бъдат просто послушни войници.

- На 19 август 1991 г., ко-гато избухна пучът срещу Горбачов,бяхте посланик на СССР в България. Как-во си спомняте от този ден?

- Първо получихме указания от МВнР в Москва да предадем документите, пу-бликувани от ГКЧП (Дьр-жавния комитет за извън-редно положение - б. р.). Ко-лективът на посолството се събра да обсьди ситуация-та. И още тогава бе казано, че Русия (има предвид СССР - б. р.) вече е в извън-редно положение, че това е недемократична и непра-вилна стъпка, че вярваме в победата на демократич-ния път. Така смятаха пове-чето служители, аз също.

- Ако пучистите бяха победили, бяхте ли готови да застанете срещу тях?

- Не е много коректно да се задаватакъв въпрос в ми-нало време. Все пак ще ви отговоря. Несмятах, четан-ковете могат да победят. Когато предадох документите на ГКЧП на българския президент Желю Желев -като чиновник бях дльжен да изпълня указанието - му казах, че демократичните традиции, зародили се от перестройката, ще продъл-жат.

- Какво ви каза Желев?

- „Да, виждам тези доку-менти. Да, подкрепям про-гресивните сили в Русия. Аз също вярвам, че демократичните сили ще победят."

- Какво е мнението ви за Горбачов?

-Той остави противоречи-ви следи. От една страна -перестройката, това е него-ва заслуга. Но от друга - с името му са свързани и

ГКЧП, и разпадането на СССР. Като говоря за ГКЧП, имам предвид, че като държавен глава той дока-ра страната до такова съ-стояние, че тя се оказа в извънредно положение.

- А как бихте оценили пуча срещу Борис Елцин през октомври 1993 г.?

- Какьв пуч, от чия страна? Той беше срещу парламента. Пучисти бяха тези, които смазаха парламента От друга страна, срещу парламента застана Елцин.

- Значи Елцин е лучист?

- Не смятам смазването на парламента с танкове за демократичен метод.

- Какво е мнението ви за Елцин?

- Той направи много за възстановяването на нова Русия, но извърши и много необмислени неща.

- Можеше ли да се из-бегне разпадането на СССИ

- Мисля, че при една об-мислена политика - да. Но главна роля изиграха су-бективните сили. Елцин казваше: „Кой колкото свобода иска, толкова да си вземе." Ето, и до днес не можем да се оправим с че-ченския проблем.

- Щом говорите за Чечня, какво смятате за тра-гедията в московския Дом на културата?

- Не съм специалист и ми е трудно да коментирам дали тези, които щурмуваха театьра, са сбъркали. Вероятно щеше да има по-малко жертви, ако всичко бе точно пресметнато. Но ако бяхме отстъпили, меж-дународният тероризъм щеше да сметне, че всичко му е позволено.

Виктор Василиевич Шарапов е ро-ден през 1931 г. в Москва. Завър-шил е китаистика в Московски» институт по изтокознание. Работил е като журналист във в. „Красная звезда", сп. „Дружба" и в. „Правда".

Шарапов е бил един от най-близките хора на бившия съветски лидер Юрий Андропов. Работил е с него пьрво в КГБ, а после - в апарата на ЦК на КПСС. През март 1988 г. Шарапов е назначен за послании на СССР в България. На този пост той посреща падането на Тодор Живков, края на комунизма, авгу-стовския пуч през 1991 г. срещу Михаил Горба чов иразпадането на СССР в края на същата година. Шарапов работи в София до 1992 г. Но и след края на мандата си той често посещава България. Снимка Лидия Петрова